Българската музика със социална насоченост заслужава да бъде изобразена в икона

Българската музика със обществена насоченост заслужава да бъде изобразена в икона като великомъченица. Преживяла е толкоз доста извращения и премеждия, че злоупотребите с нея към този момент би трябвало да бъдат разпознавани като закононарушение против човечеството и да попадат под не чак толкоз тежките удари на родното законодателство. От Веселин Маринов, който възпя по какъв начин „ Родната полиция ни пази “, до несполучливия опит на  Маргарита Хранова, Кристина Димитрова, Петя Буюклиева, Искрен Пецов и други естрадни звезди да вдъхнат „ Кураж “ с ария за ковид, съдържаща мотивиращите изречения като " начало прокобно, ще има ли край “, " старици, провесили сухи ръце, потъват в земята със черно лице " и " незабележим палач е тръгнал в обход ".

Последният гвоздей в ковчега на българската „ ангажирана “ музика обаче бе закован в понеделник, когато на бял свят се появи умопомрачителната Песен за Банкя. Творбата възпява родното място на премиера, столичен кмет, основен секретар, пожарникар, охранител и фен на тортата „ Сахер “ Бойко Борисов. Но опява българската сцена и я приравнява до елементарен инструмент за агитация, употребен в тъмните години преди 1989 година.

Химнът е финансиран от Столична община (явно основни проблеми за оправяне няма, по тази причина разноските за безсмислена ария са оправдани) в партньорство с Кока-Кола и е дело на известния композитор Хайгашод Агасян, текстописеца Румяна Николова и аранжорите Алекс Нушев и Петър Алексиев. Песента за премиерското градче стартира с трагичен пролог от артиста и народен представител от ГЕРБ Евгени Будинов, който провлачено рецитира двустишието:

" Моя Банкя, ти си в нашите души!

Тебе Бог благослови. "

След прочувствения дистих, химнът продължава със сърцераздирателните вокални осъществявания на дует " Ритон ":

" Красота безкрайна има под небето,

китна ти, земя, омайваш ми сърцето. "

 

Включват се и емблематичните братя Аргирови с трагикомичното самопризнание:
 

" С мисълта за Банка вдишвам аз до края.

В мен си ти, зрънце от парадайса! "

В ужасяващата музикална насмешка вземат участие още оперната прима Еделина Кънева, джаз певицата Русана Христова, фолк изпълнителката Поли Паскова, както и Никола Чочев и Люси Манолова, (не)познати ни от множеството музикални формати в телевизионния ефир. 

Песента е построена с 4 повтарящи се акомпанимента и още през цялото време има претенцията за гръмко произведение, като патетичният текст е съпроводен със спиращи дъха (буквално) гледки на градчето, разказано като „ любов моя, нежна загадка “. Подобно на всяко класическо произведение, песента градира последователно, а кулминационната точка идва на финала, когато всички музиканти запяват в един глас, паралелно с почтени детски пискливи гласчета и трагични фалцети от дамите. Очаквано, в текста можем да чуем и присъщата за родните текстописци прозодия, в която ударението на думите не съответствува с музикалния такт и на процедура се произнася неверно. Но млъкни, сърце!

Пародията на ария щеше да е смешна, в случай че не беше саундтрак на целия безразсъден живот в България. На фона на нестихващите антиправителствени митинги, свадите по високите етажи на властта, войната с компромати и безспорната неспособност на ръководещите да се оправят рецесията от ковид, песента идва като натрапчива мелодия на будилник рано заран. Дразни те, искаш да я спреш и да не я чуеш в никакъв случай повече, само че въпреки всичко съумява да те разсъни. И самият факт, че надарени артисти и инструменталисти се принуждават да продават гения си, с цел да ни убедят, че „ Банкя е в нашите души “, демонстрира какъв брой бездънен и разяден е упадъкът на българското музикално изкуство. Защото за него това не е ария, а опело.


Хейтминутка: Приказка за парадокса, наименуван България